Историята на Пожарогасителя

Знанията за правилно и ранно третиране на пожар не винаги са съществували. Имало е време, когато е нямало предупредителни аларми и механизми за забавяне на пожара и хората са използвали различни методи за борба с него. През 200 г. пр. н. е. е регистрирана първата водна помпа, която е изобретена от Ктесибий от Александрия. Тази технология е преразгледана през Средновековието, когато прехвърлянето на около литър течност наведнъж се е извършвала от помпи, наподобяващи велосипеди.

През 15-ти век Леонардо да Винчи получава поръчка да създаде голяма пещ за кухнята на херцога на Милано за голямо събитие, предстоящо в дома му. Тази „суперфурна“ е била система, която пренася чиниите с храна в прегрята фурна. Да Винчи още тогава инсталира система за предотвратяване на възможен пожар, тази конструкция е първата известна спринклерна система в света. През 1723 г. първият пожарогасител е направен от английския химик Амброуз Годфри, който го патентова, като създава резервоар с пожарогасителна течност, свързан към система, съдържаща камера с барут и фитили, които се запалват, изхвърляйки барута и разпръсквайки течността.

През 1818 г. Джордж Уилям Манби изобретява модерния пожарогасител. Преносим пожарогасител, който се състои от 13,6-литров меден контейнер с разтвор на калиев карбонат под сгъстен въздух. През 1866 г. във Франция киселинният пожарогасител е регистриран от Франсоа Карлие. Той смесва разтвор от вода и натриев бикарбонат с винена киселина, произвеждайки въглероден диоксид. През 1881 г. Алмон Гренджър регистрира в Съединените щати пожарогасител, който използва реакцията на разтвор на натриев бикарбонат и сярна киселина, съдържащи се в контейнера във флакон, където въглеродният диоксид се произвежда чрез принудително преминаване на водата в контейнера през къса тръба.

През 1904 г. пожарогасителят с пяна е изобретен от Александър Лоран, който е вдъхновен от бирената пяна. Този тип пожарогасител е бил подобен на вида с натриев бикарбонат, като основният резервоар е съдържал разтвор на натриев бикарбонат, а вътрешният флакон – разтвор на алуминиев сулфат. Смесването на тези два разтвора е изтласквало пяната от уреда. Тези нови за времето си пожарогасители са успявали да забавят разпространението на огъня в по-голяма степен от водните пожарогасители от онова време. В същото време са дали възможности за гасене на пожари от възпламенени горива, масло и мазнини.

През 1910 г. компания в Делауеър използва въглероден тетрахлорид (CTC или CCl4) за гасене на пожари, като течността се изпарява и предотвратява химическата верижна реакция на горене. В допълнение към малкия преносим пожарогасител, въглеродният тетрахлорид се използва и в друг тип пожарогасител, пожарната граната. Тя се е състояла от стъклена сфера, пълна с тази течност, предназначена да бъде хвърлена в основата на огъня. Тези пожарогасители са били подходящи за запалени течности и електрически пожари, но бяха изтеглени (през 50-те години на миналия век) поради токсичността на въглеродния тетрахлорид. През 1928 г. DuGas представи пожарогасител с патрон със сух прах, който използва специално химически обработен натриев бикарбонат. По-късно през 1950 г. е открит пожарогасителния прах ABC, през 1960 г. Super-K и Purple-K.

През 70-те години на миналия век се използват пожарогасители с халон и пожарогасителни системи, но използването им е ограничено поради сериозните въздействия върху околната среда. Новите поколения пожарогасители не са претърпели големи промени в дизайна си, но съдържанието на използваните гасителни вещества е еволюирало за да се справи с различни предизвикателства при гасене на пожари от всякакъв тип. Следвайки развитието и тенденциите, ние непрекъснато обновяваме нашите модели пожарогасители и пожарогасителни системи, за да предложим най-добрите, най-ефективни и щадящи околната среда и хората средства за гасене.